„Вратите” останали в историята
vienna 108198 1920

„Вратите” останали в историята

„Бранденбургска врата”

Бранденбургската врата или порта е архитектурен паметник тип триумфална арка, символ на Берлин и Германия. Построена е в периода 1789 – 1791 година по идеен проект на Карл Ланганс в стил класицизъм. Като прототип при изграждането на Бранденбургската врата послужва пропилея на Атинския акропол на Древна Гърция. Бранденбургската врата е единствената съхранила се от т. нар. градски порти на германската столица, като първоначалното й име е Портата на света. Фасадната й декорация и аранжимент са дело на Йохан Шадов, който проектира и 6-метровата квадрига, управлявана от римската богиня на победата Виктория под формата на триумфална корона. По време на Берлинската битка в края на Втората световна война в Европа, Бранденбургската врата е сериозно повредена, след което арката е възстановена напълно през 1956 година, а квадригата с триумфалната корона през 1958 година.На 13 август 1961 година проходът през вратата от изток на запад и обратно е преграден от Берлинската стена. На 9 ноември 1989 година под напора на вятъра на промяната (точно 200 години след началото на изграждането на вратата) пада стената символизираща желязната завеса и белязала началото на края на Студената война, след което отново проходът през портата на света е освободен.

„Траянови врата”

Траянови врата е проход в Ихтиманска Средна гора, който свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина, започвайки североизточно от град Ихтиман, край крепостта Траянови врата и завършвайки северозападно от град Ветрен при седловина Паланката (710 м). Той се намира на стария римски път Виа Милитарис. Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. През Средните векове проходът е наричан „Царски проход“ или „Царски врата“ , а по-късно и „Български проход“. Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива. Името „Траянови врата“ е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име „Капъджик дервент“ (от турски: kapı, капия, врата и dervent, проход), както и „Маркова капия“. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.

Вратите на Рая (на италиански: Porta del Paradiso)

Така се наричат източните порти на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ („Свети Йоан Кръстител“) във Флоренция. Те са изработени от ренесансовия скулптор и ювелир Лоренцо Гиберти и неговите помощници в периода 1425 – 1452 г. по поръчка на настоятелството на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“. Вратите се състоят от две крила, на всяко от които има по 5 релефа изработени от позлатен бронз. На тях са представени библейски сюжети от „Стария завет“. Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 см. На всяка са изобразени по около сто фигури. Повечето библейски сюжети са представени с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция – похват характерен за средновековното изкуство. Бронзовата рамка на вратите също е богато декорирана с „листа, птици и малки животни“ – по собствените думи на Гиберти. Сред тях, в малки ниши, са разположени 24 статуетки на библейски персонажи и 24 кръгли медальона със склупторирани човешки глави. Между последните са и портретите на Лоренцо Гиберти и синът му Виторио. Скулпторът ползва постиженията на правата перспектива, за да придаде усещане за пространственост. Фигурите и предметите на преден план са изобразени релефно. Колкото по-назад са разположени, в толкова по-нисък релеф са изработени. На места е използвано единствено гравиране на детайлите върху плоската повърхност на паното. Успешното изпълнение на толкова сложни релефи е възможно само при съвършено владеене на техниката на бронзолеене. Отливането и почистването от шлаката на релефите от „Вратите на Рая“ отнело около 11 години.